Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. българската икономика отбеляза много добър резултат, като нарасна с реално 3.0% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. В следствие от това развитие, според предварителните данни на НСИ, за цялата 2025 г. също се очерта солиден реален растеж на БВП от 3.1% (в съответствие с нашите очаквания), въпреки турбулентната външна и вътрешна среда. „Това представлява леко забавяне спрямо отчетените 3.4% през 2024 г., но продължава да позиционира България сред по-бързо растящите икономики в ЕС“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

От страна на търсенето икономическата активност през миналата година бе движена от крайното потребление, което се увеличи с реално 7.6% (7.8% ръст при домакинствата на годишна база) при доминиращ относителен дял от 81.0% в структурата на БВП. То бе подкрепено от съществено увеличение на реалните работни заплати и благоприятни условия за потребителско кредитиране. Инвестициите нараснаха още по-солидно, с реално 11.4% (при скромния си ръст от 1.5% за 2024 г.), и въпреки своя по-малък относителен дял в БВП от 19.0%, също осезаемо подкрепиха ръста на икономиката. „Ръстът в инвестициите през 2025 г. бе отражение на активизацията на Плана за възстановяване и устойчивост и капитализирането на държавни предприятия с публични средства“, изясни д-р Калчев. На този фон, общият износ на стоки и услуги се сви с -2.1% (износът на стоки спадна с -4.1%, докато този на услугите се повиши с 3.4%), поради ограничената икономическа динамика на ключови търговски партньори, включително Германия и Румъния. Вносът нарасна солидно през годината с 5.9%. В резултат, нетният износ премина на отрицателна територия (-1.1% от БВП към края на 2025 г.) .

От страна на производството ръстът се движеше от строителството, услугите и селското стопанство. Услугите нараснаха сериозно през годината - с 3.9% (реално), и бяха основен двигател за ръста на БВП, поради огромния си относителен дял от 65.5%. „Въпреки че строителството увеличи продукцията си най-бързо с 6.5%, то далеч по-слабо допринесе за растежа на икономиката, поради скромния си относителен дял от 3.9% в БВП“, отбеляза д-р Калчев. Селското стопанство отбеляза леко нарастване с 1.4% (на фона на ръста си от 7.3% през 2024 г.), но при дял от само 3.1%, то слабо повлия ръста на БВП през 2025 г. Индустрията се сви с -3.4% (при спад от 7.2% за м.г.) (14.6% от БВП), корелирайки със спада на износа.

„Инфлационната динамика през 2025 г. бе формирана от комбинация от външни и вътрешни фактори. Отвън процесите в еврозоната – забавянето на инфлацията и високата степен на икономическа интеграция на страната – оказваха дезинфлационен натиск. Вътрешно проинфлационни влияния произтичаха от увеличени бюджетни разходи и повишения в административно регулирани цени. Очакванията, свързани с подготовката и предстоящото въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г., повлияха както на поведението на домакинствата, така и на това на производителите и търговците“, заключи главният икономист на ОББ. В резултат, средногодишната хармонизирана инфлация - от 2.6% в края на 2024 г., се ускори умерено до 2.7% до май 2025 г., което позволи изпълнение на критерия за ценова конвергенция и приемането на страната в еврозоната. След положителните конвергентни доклади тя се засили и достигна 3.5% до края на 2025 г., като това ниво позиционира България на шеста позиция по най-висока инфлация в еврозоната, след държави като Австрия, Словакия и Хърватия.

Пълната версия на икономическия бюлетин на ОББ към март 2026 г. вижте тук.