Главният изпълнителен директор и председател на СД на Обединена българска банка Стилиян Вътев с интервю за Investor.bg

08.03.2013 г.
Главният изпълнителен директор и председател на СД на Обединена българска банка Стилиян Вътев с интервю за авторитетния бизнес сайт Investor.bg под надслов "Крайно време е рефренът, че лихвите в България са високи, да утихне"
 
Г-н Вътев, нетният лихвен доход на банките продължава да намалява, кога тази тенденция може да спре?
 
- Нетният лихвен доход на банките намалява по две причини. От една страна има абсолютно намаление на приходите от лихви от необслужваните кредити, а от друга видима е тенденцията на свиване на лихвените маржове. Второто е напълно естествен процес, където основната причина е свитият кредитен пазар,  конкуренцията и все още ограниченият достъп до по-евтино външно финансиране.
   
Маржовете ще продължават да се свиват заради по-бързия темп на намаление на лихвите по кредитите в сравнение с тези на депозитите. Не мога да прогнозирам  къде ще е равновесното им ниво, много ще зависи от пазара, конкуренцията и разбира се, от относителната вътрешна ефективност на банките.  До голяма степен тези тенденции ще зависят и ще определят от състоянието на международните парични пазари, при уговорката на тяхното скорошно нормализиране.
  
Продължава ли тенденцията на спад на лихвите по депозитите и какви лихви по 1-годишните депозити в лв. може да очакваме след година?
   
- Продължава да, макар и със значително по-забавено темпо, отколкото лихвите по кредитите. Това е безспорен факт и аз отново ще попитам – кои точно лихви са високи – тези по кредитите ли или по депозитите. И друг път публично съм го казвал – в най-трудно положение са най-вече хората, които не могат да плащат взети кредити и при нулеви лихви, иначе отдавна да са постигнали някакво разумно споразумение с банката.
   
А иначе упреците срещу  високите лихви идва от лица, които или нямат кредити, или ако имат, нямат никакво намерение да ги връщат. Мисля, че е крайно време рефренът за високите лихви в българската банкова система да утихне или най-малкото да не се използва неоснователно за нездрави публични изяви и меркантилни цели. Все пак банковият кредит не е стока от първа необходимост, така че всеки може да прецени съобразно нуждите и възможностите дали да тегли кредит или не.
   
Със сигурност може да очаквате средно намаление на лихвите по депозитите една година напред не по-малко от 50 базисни точки или половин процентен пункт.
   
Банковата система като че ли намери печеливша ниша, а именно поскъпващите ДЦК дадоха на банките една печалба, която е добре дошла в настоящия момент. На колко оценявате ефекта за Обединена българска банка   от поскъпващите български ДЦК в периода от 1 юли насам и време ли е да се слиза от кораба на ДЦК?
   
- По дефиниция за класическа търговска банка, каквито са повечето български банки, инвестициите в ценни книжа са инструмент за управление на ликвидността, а не за генериране на печалби. Основните критерии при взимане на решение за такъв тип инвестиции са качеството на книжата, т. е. техния рисков профил, степента на тяхната ликвидност на пазара, т. е. за колко време могат да се продадат при необходимост, и разбира се – тяхната текуща доходност.   
 
Във вашия въпрос се крие още един критерий – ценовата волатилност, който не е от първостепенна важност за шефовете на Трежъри отделите, когато взимат споменатите инвестиционни решения. С други думи никоя универсална банка не инвестира в ценни книжа, за да генерира печалби от покачване на цените, или най-малкото има силно консервативни лимити за т. н. пазарен риск, който включва и ценовия риск. Голяма част от българските банки управляват ликвидността си чрез инвестиции в български ценни книжа главно поради факта, че те най-много отговарят на споменатите по-горе критерии за инвестиции в момента.   
 
За съжаление, търсенето на такива книжа е огромно, а предлагането далеч недостатъчно. Това е и основният фактор за  поскъпването на нашите книжа през последните месеци. Споменатата от вас печалба за банките е факт, но тя е все още счетоводна. За да стане реална съответната банка трябва да ги продаде на пазара, което пък зависи от много и други фактори, често пъти противоположни, които няма да коментирам.   
 
Ето, вижте поради политическата криза в момента българските книжа поевтиняха с 15-20 базисни точки само за няколко дни. Все пак да не забравяме, че основната дейност на банките е да кредитират реалната икономика, а не се качват на „кораба“ на публичните финанси. Моментът, при който банките предпочитат да инвестират парите си в държавен дълг, а не в кредити, се нарича на английски „crowding out“ и е типичен за кризисни икономики и висока инфлация, каквато беше ситуацията у нас преди доста години. Дано отново не стигнем дотам.
   
Има ли място за корпоративни банкови еврооблигации, след като държавните еврооблигациите създадоха бенчмарк?
   
- Винаги има място за всичко, зависи от нуждата, времето и цената. Както и в предишни години всяка банка би имала интерес да диверсифицира структурата и матуритета на източниците си на финансиране, в т. ч. и чрез емисия на ценни книжа.  За съжаление моментът е изключително неподходящ, първо защото българските банки са свърхликвидни, второ това удоволствие е твърде скъпо понастоящем. Много хора се заблуждават, че след като EURIBOR e 0.2 – 0.3 процента, кредитните ресурси за бизнеса, респективно за българските банки, са много евтини като на местния, така и международен пазар.   
 
Напротив – достъпът до 5-годишен кредит например е твърде ограничен и/или  относително скъп. Освен това за повечето страни в Европа и особено тези от Централна и Източна, твърде много се разтвори ножицата в спредовете между суверенния риск и този на банките и корпорациите, опериращи в същите държави.  Така например, независимо че лихвеният спред на 5-годишни облигации на българското правителство е около 1.5 на сто, то за нова 5-годишна облигация на българска банка с най-високия рейтинг в страната не би бил по-малък от 6 – 6.5  на сто, т.е. цената на финансиране би стигнала до 6.5 - 7 процента годишно. Само за сравнение бих посочил, че през 2006 никому непознатата на международния пазар Обединена българска банка  издаде 3-годишна облигация за 100 млн, евро с цена 2.7 процента годишно и под 30 базисни точки над суверенния риск на България. Вероятно тези времена на много евтини пари няма да се върнат скоро, но да се надяваме поне, че нещата ще се развиват в тази посока. Така че, както виждате нито ниският EURIBOR, нито спредът на нашите ценни книжа са някакъв логичен и надежден „бенчмарк“ за българска корпоративна емисия в настоящия трудно достъпен и неликвиден пазар.
   
В последните месеци банките успяха да овладеят растежа на административните си разходи. Възможно ли е да се спести от това перо?
   
- В условията на свит банков пазар и много силна конкуренция, единственият начин да бъдеш конкурентноспособен е просто да бъдеш ефективен, или с други думи да генерираш единица доход с по-малко разходи или единица разход да ти донесе повече приходи. Вярно, че това правило важи най-вече в ситуация на криза, където контролът и снижението на разходите в много случаи са единственият начин не само за преодоляване на кризата, но и за самото оцеляване.   
 
Обединена българска банка например винаги е отчитала като много важен фактор коефициента за ефективност – разходи спрямо приходи. Вярно, че той се влоши през последните кризисни години, но това беше главно за сметка на изпреварващото намаление на приходите спрямо това на разходите. Сега от тук нататък планираме със същите разходи да увеличим значително обема на бизнеса и респективно приходите и отново да постигнем оптималното ниво на вътрешна ефективност.   
 
Специално при Обединена българска банка има ли намаление на офисите, още повече при все по-голямото проникване на електронното банкиране?
   
- Преди около 20-тина години, когато в развитите страни стартира масово електронното банкиране на основата на интернет платформите, четох една статия на футуралисти, където се прогнозираше, че след около 50 години няма да има банкови клонове и всички банкови услуги ще се извършват от дома или офиса по електронен път.   
 
Доста бързо след това тази теза беше опровергана от видни психолози, че хората като човешки същества имат нужда да контактуват с други хора като тях, в случая тези, на когото са поверили парите си, или ще поискат кредит, консултация и т. н. Така че макар електронното банкиране да е изключително важен и ефективен канал за достъп до банкови услуги, то в никакъв случай не може да замести нуждата от банкови офиси за директен и човешки контакт на клиентите с банковите служители.   
 
Разбира, все повече се увеличава броят на хората, за които времето е скъпо и предпочитат електронното банкиране, селфсървис офисите, банкоматната мрежа, автоматичните банкови разплащания и т. н., което значително подобри банковата ефективност и разходите, в т. ч. и за персонал. В този смисъл Обединена българска банка заделя доста внимание и инвестиции в разнообразието на каналите за достъп до банкови услуги и това е много, много добра и печеливша стратегия. Що се отнася до клоновата мрежа, ние се стремим да броят  на клоновете, техният състав и разположение максимално да отговарят на потребностите на нашите клиенти и реагираме доста бързо при констатиране на значими негативни отклонения или тенденции.
   
Обединена българска банка е сред няколкото със собствена мрежа от банкомати и съответно по-различни услуги от тези на Борика. Доколко услугата за внасяне на пари на банкомат се ползва и е известна на клиентите ви и планирате ли разширяване на мрежата от такива банкомати?
  
- Картовият бизнес винаги е бил стратегически приоритет за инвестиции и развитие от 1995 година насам, когато Обединена българска банка откри първия банкомат и издаде първата банкова карта в системата на новосъздадената Борика. През 2004 ние създадохме собствена картова система извън Борика и причината за това бе безкрайно елементарна – за да можем бързо и качествено да развием колкото се може повече самостоятелни картови продукти и услуги, което в системата на Борика по това време бе почти невъзможно. Внасянето на пари в брой от банкомат е една от последните внедрени от нас услуги, която за съжаление, както и Вие твърдите, не се ползва все още с очакваната популярност. За 2012 година през 30-те устройства са извършени средно месечно по 14 000 вноски, или около 16 транзакция на устройство на ден. Изследваме много внимателно причините, като вероятно една от тях е недостатъчните ни усилия за реклама и популяризиране. Независимо от това ние продължаваме да инвестираме в такъв тип устройства (през тази година ще въведем още 20 нови), като и не се съмняваме, че тяхната популярност и ползване непрекъснато ще се разширява.
   
Как върви процесът по осребряване на обезпечения по кредити, основно недвижими имоти? Продавате ли кредити и какви са впечатленията от целия процес по изпълнението върху проблемните кредити?
   
- Честно казано все още трудно и бавно, особено при недвижимите имоти. Пазарът е наситен с предлагане, а търсенето е все още твърде плахо. За да разчупим това статукво предвиждаме в рамките на Групата на НБГ да създадем съвсем скоро специално дружество, в което да прехвърлим всички придобити вече имоти от този сектор, както и на бъдещи такива.   
 
Целта е в това дружество да се концентрира експертиза и опит за управление на такъв тип имоти, а при възстановяване на пазара, те да бъдат продавани. Това ще даде възможност на банката да се облекчи от една нетипична за нея функция и да се фокусира в основния си бизнес.   
 
От друга страна не можем да се оплачем - като правило съдебните процедури за принудително изпълнение по проблемните кредити вървят относително бързо. Има, разбира се, отделни случаи за умишлено забавяне или блокиране от конкретни длъжностни лица на правораздавателната система, но ние се борим с всички законни средства, в т. ч. и даване на публична гласност, да защитим интересите си и тези на обществото.
   
Къде са резервите за увеличаване на печалбата на банките?
   
- Има едно златно правило: „Като продаваш колкото се може повече продукти на възможно най-високи цени и на възможно най-много потребители“ (цитат на един световно известен гуру по маркетинг). Това, разбира се е невъзможно при конкурентен пазар, така че отговорът на въпроса може де се перифразира по следния начин: Като продаваш повече банкови продукти на конкурентни цени на повече клиенти при по-малко разходи.
   
Нуриел Рубини предложи държавата да увеличи външния си дълг, с цел инвестиции в производителни проекти, одобрявате ли идеята?
   
- Предложението му теоретично e правилно – икономически растеж е невъзможен без инвестиции. България е с ниска тежест на държавния дълг и може да си позволи увеличението му, но само и единствено като насочи допълнителните разходи в продуктивни инвестиции, не за консумация. Ако се приеме такава стратегия от което е да е правителство, обществото трябва да е абсолютно сигурно, че тези пари ще се инвестират само в проекти, които в следващите години ще увеличат растежа на БВП.   
 
Всяка държава се подчинява на принципите на една отделна корпорация, тоест инвестираш дългосрочно, за да генерираш доходи в бъдещото, а за обществото това означава растеж на БВП.     
 
За пример всичките високоразвити азиатски икономики са се движили по този път – държавата стартира с огромни и дългосрочни инвестиции, финансирани с външен дълг, но всичките те с вложени в продуктивни проекти, които директно или индиректно генерират висока заетост и икономически растеж. Разликата между нас и азиатците е единствено в търпението...   
 
От друга страна, обаче, независимо че делът на държавния дълг към БВП за България е само 14 процента, което е много ниско, имаме проблем с високия частен външен дълг и трябва да сме много внимателни.
   
Кредитирането на покупката на земеделска земя е актуална ниша, какво е мнението ви за сигурността на сектора?
   
- Безспорно селскостопанският сектор за България има огромен потенциал и винаги ще бъде приоритетен за нас отрасъл – първо заради природните дадености и конкурентните предимства, така и заради трайната световна тенденция за увеличено потребление на екологични храни и повишаване на техните цени.   
 
От друга страна, обаче, в последно време наблюдаваме засилен интерес за инвестиции в селскостопанска земя и бързо покачване на цените. Това не може на не породи опасения за началото на поредния балон, по подобие на това, което се случи с пазара на недвижими имоти. Засега все още няма признаци за нахлуване на сериозни по размери външни капитали с чисто спекулативни цели – високи печалби за кратко време и незабавно репатриране, но е възможно и това да се случи, затова тенденциите на този пазар следва де се следят много внимателно. Има един сигурен измерител на това дали сме близо до балона конкретно в този сектор – когато съотношението между цената на един декар земя и прогнозните нива на рентата за този декар земя започва бързо да надминава числото 10. Това означава, че цената на земята, която купуваш днес ще се изплати от прогнозираната годишна рента след 10 и повече години.     Например при балона с апартаментите цените бързо достигнаха до 3 000 евро на кв. метър, а увеличението на наемите бе значително по-скромно. Накрая балонът се спука……