С експозиция на уникална украса от тракийска колесница в Mall of Sofia, през 2009 г. стартира съвместен проект по нейното възстановяване , финансиран от ОББ и подкрепен жт Сдружение „Културни проекти” и Община Нова Загора. Оценката на находката, направена от Национален археологически институт и музей на БАН, възлиза на 250 000 лева.

В началото на 2009 г., новозагорският археолог и експерт по тракийски колесници Веселин Игнатов прави изненадващо откритие - рентгенова снимка на ръждясал метален лист, запазен в хранилището на Градския исторически музей разкрива под корозиралата повърхност уникална декоративната плоча, украсявала тракийска колесница - двуколка, датираща от II век, проучена през 1976 година при Дългата могила, до с. Караново от тогавашния директор на музея в Нова Загора Митьо Кънчев.

Апликацията на антична кола е с размери 52 см х 12 см и дебелина от 0.3 см. и е украсявала долната задна част, гърба на коша на колесницата. Това е луксозна пътническа кола с меко окачване, изключително оригинална с конструкцията и своята украса, която се допълва от други апликации, сред които изпъкват още три – бюст на Херакъл и две глави на Горгона Медуза.



Антична сграда, вероятно храм, украсява апликацията

След 6 месечни усилия реставраторката Силвия Борисова разкрива декорацията на античната кола - удивителната картина на празнично украсена антична сграда (вероятно храм), „нарисувана” преди повече от 18 столетия с помощта на плоска инкрустация от наподобяваща злато сплав и детайли от мед, върху метален лист.

Сградата е представена вероятно в някакъв тържествен момент, защото между колоните е поставена богата растителна украса. Четирилистни детелини, гирлянди от лаврови клончета, палмета, лози и гроздове украсяват фасадата. Бургаският археолог Костадин Господинов се е заел с тълкуването и семантиката на изображенията от апликацията.


Апликацията е без аналог в световната археология, дори без наличие на злато в изработката

Декоративната пластина е безспорен уникат. Световната археология досега не разполага с друга подобна апликация на антична кола, комбинация от 3 различни материала, при това съчетани в едно истинско произведение на изкуството с висока художествена стойност.

В днешните български земи, някогашна част от Римската империя, при археологически проучвания и за съжаление, при иманярски набези, са открити останките на над 200 колесници. До този момент в някогашната империя има намерени още 2 колесници – една при разкопки в Помпей, една в Ефес и малко повече – над 20 колесници в днешна Унгария. Тази концентрация от находки на антични коли по българските земи се дължи основно на погребалните ритуали на траките, които са полагали колесници – двуколки или четириколки, за да служат на починалите в задгробния живот.

След установяването на римското господство в земите на траките през 40-те години на I век, до края на II в. тракийската аристокрация притежава добър икономически статут, сравнителна независимост и земеделски владения, което вероятно дава възможност на тракийските знатни, да притежават по няколко колесници. Това позволява на наследниците на починалия господар, без притеснение да отделят една от тях, заедно с впрегатните коне, за нуждите на покойника в Царството на сенките.

Проект „Реставрация, консервация и експониране на тракийска колесница” ще възстанови двуколката от Дългата могила

Консервирането на настоящата апликация, е част от проект за реставрация, консервация и експониране на двуколката от Дългата могила, стартиран от сдружение „Културни проекти” и финансиран от Обединена българска банка и нейната програма „Български столици, твърдини и светини”, с подкрепата на Община Нова Загора. Начинанието включва изработката и експониране на макет на колесницата, заедно с излагането на реставрираните оригинални части. Научен ръководител на проекта е Веселин Игнатов от Исторически музей, Нова Загора.

Веселин Игнатов е водещ европейски специалист по антични коли. През 2007 година, при разкопки в местността Триъгълника открива 2 двуколки, а през 2008 г. и 1 четириколка отново в могила до Караново. Материали и снимки за откритията му намират място в американското списание Archeology.

Повече информация за проекта можете да намерите в уеб страницата на проект „Български столици, твърдини и светини” на адрес www.svetini-bg.net.