Този документ не е изготвен с цел да предостави пълен анализ на риска, свързан с предлаганите и търгувани от ОББ финансови инструменти. Целта на документа е да Ви предостави обобщена информация относно някои сделки и свързаните с тях рискове, така че да имате възможност да разберете основния смисъл на рисковете, свързани с финансовите инструменти и като резултат от това да вземете информирано инвестиционно решение.

 

 

1. ценни книжа - прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар, а за държавните ценни книжа - регистрирани по сметки в Българската народна банка или в поддепозитар на държавни ценни книжа, или в чуждестранни институции, извършващи такива дейности (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които могат да бъдат търгувани на капиталовия пазар, с изключение на платежните инструменти, като:

а) акции в дружества и други ценни книжа, еквивалентни на акции в капиталови дружества, персонални дружества и други юридически лица, както и депозитарни разписки за акции;

б) облигации и други дългови ценни книжа, включително депозитарни разписки за такива ценни книжа;

в) други ценни книжа, които дават право за придобиване или продажба на такива ценни книжа или които водят до парично плащане, определено посредством ценни книжа, валутни курсове, лихвени проценти или доходност, стоки или други индекси или показатели.

а) инструменти на паричния пазар - инструменти, които обичайно се търгуват на паричния пазар, като краткосрочни държавни ценни книжа (съкровищни бонове), депозитни сертификати и търговски ценни книжа, с изключение на платежните инструменти;

б) дялове на предприятия за колективно инвестиране;

в) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори с фиксиран лихвен процент и други деривативни договори върху ценни книжа, валута, лихвени проценти, доходи или други деривативни инструменти, индекси или финансови показатели, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез доставка или чрез парично плащане;

г) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори с фиксиран лихвен процент и други деривативни договори върху стоки, задълженията по които трябва да бъдат изпълнени чрез парично плащане или задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане по искане на една от страните (извън случаите на неизпълнение или друго основание за прекратяване на договора);

д) опции, фючърси, суапове и други деривативни договори върху стоки, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез доставка, когато те се търгуват на регулиран пазар и/или на многостранна система за търговия;

е) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори и други деривативни договори върху стоки, извън посочените по буква "д", задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез доставка, които не са търговски ценни книжа и които съгласно чл. 38, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията имат характеристиките на други деривативни финансови инструменти в зависимост от това дали подлежат на клиринг и сетълмент, включително чрез признати клирингови къщи, или се използват като обезпечение при маржин покупки или къси продажби;

ж) деривативни финансови инструменти за прехвърляне на кредитен риск;

з) договори за разлики;

и) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори с фиксиран лихвен процент, както и всякакви други деривативни договори във връзка с изменения на климата, товарни тарифи, цени на квоти за търговия с емисии, проценти на инфлация и други официални икономически статистически показатели, задълженията по които трябва да бъдат изпълнени чрез парично плащане или задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане по искане на една от страните (извън случаите на неизпълнение или друго основание за прекратяване на договора), както и всякакви други деривативни договори, свързани с активи, права, задължения, индекси и показатели извън посочените по този член, които имат характеристиките на другите деривативни финансови инструменти в зависимост от това дали се търгуват на регулиран пазар, подлежат на клиринг и сетълмент, включително чрез признати клирингови къщи, или се използват като обезпечение при маржин покупки или къси продажби, както и деривативните договори съгласно чл. 38, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията.

 

 

Акции - ценни книжа изразяващи правото на собственост на техния притежател върху съответна част от активите на една фирма (акционерно дружество). Капиталът с който се създава едно такова дружество е разделен на определен брой акции с точно определена номинална стойност. Номиналната стойност на акциите теоретично може да бъде всякаква, стига броя на издадените (емитирани) акции умножен по номинала им да дава като резултат записания от акционерите капитал. Също теоретично, номиналнатастойност на една акция е и лимитът на евентуалните претенции на акционерите към активите на фирмата при нейната ликвидация.

Притежателите на акции от дадено дружество имат право да участват в управлението му и да получават пропорционален дял от печалбата във форма на годишен дивидент, ако дружеството прецени да изплати такъв. Дивидентите не са гарантирани, и едно дружество може да вземе решение да не изплаща дивиденти или да изплати по малък размер от предишни периоди.

Когато инвестират в акции, инвеститорите могат да генерират печалба чрез продажбата на тези акции. Но възвращаемостта на инвестицията не е гарантирана защото цената на една акция зависи както от представянето на съответното дружество, така и от пазарната оценка на неговото представяне, икономическата обстановка, съответният сектор и от специфичният за дружеството риск.

Поради посочените причини риска от инвестиции в акции е свързан не само с неизплащане на дивидент, но и с вероятността от капиталова загуба. Допускането на акции до регулиран пазар не гарантира тяхната ликвидност.

Инвестициите в акции могат да бъдат както много печеливши, така и много губещи. Те са едни от най-рисковите ценни книжа от така наречените традиционни инструменти. Всяко решение за покупка или продажба на акции трябва да е предшествано от оценка на потенциалните печалби и загуби. Инвестирайте само тези пари, при загубата на които няма да изпаднете в затруднено финансово положение. Следете реакцията на пазара при всяка новина, касаеща ценните книжа в които сте инвестирали.

Облигации - дългови ценни книжа. Те са вид кредитно взаимоотношение или форма на заем. Те изразяват задължението на техния емитент към техния притежател да бъде изплатена номиналната им стойност плюс определена лихва на точно определена бъдеща дата или за точно определен период. Емитенти на облигации могат да бъдат правителства, общини, фирми.

Облигациите са считани за по-ниско рискови активи в сравнение с акциите поради няколко основни различия между тях:

В повечето случаи облигациите са обезпечени с активи /имущество, ценни книжа, вземания др./, които се осребряват в случай на невъзможност да се обслужва заема. За разлика от акциите, облигациите /когато емитента е фирма/ не са форма на участие в дружеството и следователно техните притежатели нямат право на представителство на общото събрание на акционерите нито участие в управлението. Нямат право и на дивидент. За сметка на това, в случай на обявяване на дружеството в ликвидация, притежателите на облигации се нареждат сред първата група кредитори, които се удовлетворяват с предимство. За сравнение, акционерите са от последните, които имат право на обезщетение за направените инвестиции

 

 Облигациите имат падеж (срок на съществуване) и фиксирани плащания в рамките на този срок. Акциите нямат срок, а дивидентите не са гарантирани.

Борсовата цена на акциите теоретично може да варира в много по-широки граници, отколкото цените на облигациите.

 

 Поради различията във финансовата стабилност на отделните емитенти, рискът от невръщане на заема е различен. Поради презумпцията, че фалитите на държави са по-скоро изключения, техните дългове се считат за най-ниско рискови. Следващите в този ред са дълговете на общините. Макар и негарантирани отсъответната държава, такива облигации се приемат за по-сигурни от корпоративните облигации. Последните са носители на най-висока степен на риск, което естествено е отразено и в по-високата доходност, която инвеститорите могат да получат.

Освен присъщия за всеки емитент риск от неизпълнение на задълженията по заема, съществуват най-различни методи за оценка на финансовата стабилност, на основата на които се определя и тъй наречения кредитен рейтинг на емитента. Тези оценки се извършват от специализирани одиторски фирми. За да бъде взет под внимание кредитният рейтинг трябва да е определен от признати одитори.

 

Печалбата от облигации може да има два източника - лихва и курсови разлики в цената. Паричните потоци също са два вида - от лихви и от главница. Лихвата може да се изплаща наведнъж на падежа, на определен период или да е калкулирана в цената на емитиране (сконтови облигации). Главницата също може да си изплаща наведнъж на падежа и на определен период. В България най-разпространени са лихвоносните облигации, т.е. такива при които лихвата се изплаща на определена период, като на падежа се изплаща последната лихва заедно с главницата.

Сложните облигации позволяват на инвеститорите достъп до други финансови инструменти, и по точно, до акции чрез първична инвестиция в облигации. Видовете облигации които дават достъп до акции който са използвани най често са обяснени по долу.

Тези облигации могат да бъдат заменени при желание на облигационерите. Падежа и датата за обмяна са посочени в съответния издаващ документ. Документацията която посочва характеристиките на ценните книжа определя условията за обмяна и може да включва възможността за емитента да погаси предварително своя дълг. Правата на облигационерите също се описани подробно в документацията. При обмяната на облигации в акции, облигационерите стават акционери и губят досегашните си права. Ако облигационерите не използват правото си да обменят облигациите си в акции запазват статуса си на кредитор на емитента.

 

Емитента също има правото да поиска обмяната на облигации в акции. В този случай облигационера е изложен на същите рискове, на които е изложен при инвестиция в акции.

Инструменти на паричния пазар – Инструментите на паричния пазар или прехвърляемите дългови инструменти са дългови ценни книжа имащи срок, който обикновено е по-малък от една година. Те могат да бъдат депозитни сертификат, търговски ценни книжа и други.

Тези инструменти се търгуват на местните парични пазари (организирани от Централната Банка) или на международни пазари. Притежателите на тези финансови инструменти са изложени на повечето от основните рискове, описани във втората част на този документ ( Описание на рисковете) и в частност лихвен и ликвиден риск.

Инструменти на паричния пазар, предлагани от ОББ са Репо сделки –(продава-купува) - сделка при която Банката продава цена книга на клиента с уговорката за обратното и изкупуване на падежа на репото по предварително определена цена. Обратно репо (купува-продава) е сделка, при която банката купува ценна книга от клиента и фиксира цената, по която ще продаде същата книга на същия клиент на бъдеща дата.

Форуърд - Валутен форуърд е споразумение между ОББ и клиента, при което валутите се купуват и продават по цени договорени сега, но с доставка на бъдеща договорена дата по т. нар. форуърд курс, без да е необходимо прехвърляне на средства преди уговорената бъдеща дата. За разлика от сделките с днешен вальор, при които валутите се купуват и продават по цени договорени сега с доставка сега; или сделките при уговорка спот, при които валутите се купуват и продават по цени договорени сега, с доставка два дни след датата на договаряне.

 

Суап – Суапът е договор, при който страните по него си разменят лихвени плащания или валута. В зависимост от това те се разделят на два основни вида:

     - Валутен суап - Споразумение за размяна на сума в един вид валута с друга, с договореност за обратната им размяна на определена бъдеща дата и при предварително договорен валутен курс, което позволява оптимално управление на текущата ликвидност в необходимата на клиента валута. Основният риск, свързан с този вид суап е рискът от промяна на валутния курс на двата вида валути или само на една от тях, ликвиден риск и риск от неизпълнение на насрещната страна.

     - Лихвен суап - Споразумение между Банката и клиента да разменят лихвените плащания по предварително договорена главница, като едното лихвено плащане е на базата на фиксиран лихвен процент, а другото на базата на плаващ процент, обвързан със стойността на даден лихвен индекс. Основният риск при този вид суап е рискът от промяна на лихвения процент и риск от неизпълнение на насрещната страна.

 

Валутен ордер – Поръчка на клиента, в която последният заявява неотменимо желание да купи или продаде една валута срещу друга на предварително определен от него курс при условие, че пазарът постигне такива нива по време на живота на поръчката.

Валутна опция – Закупуването на валутна опция дава правото, но не и задължението, да се купи или продаде базовата валута на предварително уговорен валутен курс (цена на упражняване) на определена дата (европейски тип опция) или всеки ден до настъпването на дадената бъдеща дата (американски тип опция). Чрез покупката на валутна опция купувачът минимизира евентуалните си загуби при неблагоприятно движение на валутния курс до размера на платената премия (цената на опцията), като в същото време запазва възможността да спечели от благоприятно движение.

 

Структурирани продукти - Структурираният продукт е финансов инструмент, който е адаптиран спрямо специфичните нужди на клиента. Тези продукти обикновено са отъждествявани с една или повече от следните характеристики:

§         Поведение, определено от базов инструмент или комбинация от такива – лихвен процент, ЦК, индекси и други, или изчислено чрез формула;

§         Ливъридж ефект;

§         Други характеристики, договорени между страните като споразумение за обратно изкупуване или наличието на гаранция;

§         Продукт, който не позволява предварителни заявки за котиране от различни финансови институции;

§         Липса на вторичен пазар или неликвиден вторичен пазар.

Всеки структуриран продукт съдържа свой собствен рисков профил. Поради големият брой възможни комбинации, рискът, съдържащ се във всеки структуриран продукт не може да бъде описан в детайли. Преди предприемането на инвестиция в структурирани продукти, клиентът би трябвало детайлно да ги проучи.

 

Взаимните Фондове са вид колективна схема от отворен тип, за инвестиране предимно в български акции, в акции на чуждестранни компании, приети за търговия на международно признати и ликвидни регулирани пазари, в акции/дялове на други колективни инвестиционни схеми.

 

Инвестиционният продукт е създаден за граждани, фирми, институции, готови да инвестират парични средства в средносрочен и дългосрочен план, да поемат нисък до умерен инвестиционен риск, с цел реализиране на по-висок доход и желаят да имат сигурна и бърза ликвидност, без това да нарушава постигнатия доход от инвестицията, държат да диверсифицират риска на собствения си портфейл и искат парите им да се управляват от професионалисти на финансовите пазари.

 

Рисковете свързани с инвестиране във Взаимни Фондове са следните:

 - Пазарен риск. Пазарните цени на инвестициите на Фонда могат да варират поради възникнали промени в икономическата и пазарната среда, а стойността на дяловете на Фонда би спаднала в определени периоди.

 - Лихвен риск. Това е вероятността възвращаемостта от инвестициите в дългови инструменти да бъде по-добра или по-лоша от очакваната поради промени в лихвения процент.

 - Кредитен риск. Издателят, съответно лицето гарантиращо дълговите книжа, в които ОББ инвестира, може да не е в състояние или да откаже да изплати дължимите лихви или главница.

 - Валутен риск. Проявява се в случаите, когато инвестициите са направени в чуждестранна валута и стойността им зависи от курса на съответната валута. .

 - Ликвиден риск Това е вероятността Фондът да не посрещне задълженията си поради невъзможност да се получи адекватно финансиране или ликвидни активи.

 - Политически риск. Проявява се при възникване на неблагоприятни вътрешнополитически сътресения и промяна в икономическото законодателство.