Класификация на клиентите
КЛАСИФИКАЦИЯ НА КЛИЕНТИТЕ
Едно от нормативните изисквания на ЗПФИ и мерките за неговото прилагане е инвестиционните посредници, какъвто е ОББ, от 1 ноември 2007 г. да категоризират клиентите си в една от следните категории:
· непрофесионални (retail);
· професионални (professional);
· приемлива насрещна страна (eligible counterparty) - подгрупа на професионалните клиенти.
Нивото на защита на всяка от категориите клиенти зависи от предполагаемия опит и знания, които са присъщи на дадената категория. Непрофесионалните клиенти получават пълното ниво на защита предвидено в ЗПФИ и Наредба 38, професионалните клиенти получават определено ниво на защита, предвидено в ЗПФИ и Наредба 38, в съответствие с техния опит и знания, докато приемливите насрещни страни получават най-ниска степен на защита съгласно ЗПФИ. Степента на защита се изразява в отношенията, които Банката поддържа с клиентите, а те са различни в зависимост от категорията, в която е класифициран клиентът, като разликите са в следните насоки:
- вида информация, която се предоставя на Клиента;
- вида информация, която се изисква от Клиента и се съхранява от ОББ;
- процесът по предоставяне на инвестиционни услуги, извършване на инвестиционни дейности, изпълнение на клиентски нареждания и предоставяне на съответната степен на защита.
Професионален клиент е клиент, който притежава опит, знания и умения, за да взема самостоятелно инвестиционни решения и правилно да оценява рисковете, свързани с инвестирането. Тези клиенти са два вида:
I. клиенти, които се смятат за професионални по отношение на всички инвестиционни услуги, инвестиционни дейности и финансови инструменти:
1. лица, за които се изисква издаването на разрешение за извършването на дейност на финансовите пазари или чиято дейност на тези пазари е регулирана по друг начин от националното законодателство на държава членка, независимо от това дали е съобразено с Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и лица, получили разрешение за извършване на тези дейности или по друг начин регулирани от законодателството на трета държава, както следва:
а) кредитни институции;
б) инвестиционни посредници;
в) други институции, които подлежат на лицензиране или се регулират по друг начин;
г) застрахователни дружества (компании);
д) предприятия за колективно инвестиране и техните управляващи дружества;
е) пенсионни фондове и пенсионно осигурителните дружества;
ж) лица, които търгуват по занятие за собствена сметка със стоки или деривативни финансови инструменти върху стоки;
з) юридически лица, които предоставят инвестиционни услуги или извършват инвестиционни дейности, които се изразяват единствено в търгуване за собствена сметка на пазарите на финансови фючърси или опции или други деривативни финансови инструменти на паричния пазар единствено с цел хеджиране на позиции на пазарите на деривативни финансови инструменти, или които търгуват за сметка на други участници на тези пазари, или определят цени за тях и които са гарантирани от клирингови членове на същите пазари, когато отговорността за изпълнението на договорите, сключени от такива лица, се поема от клирингови членове на същите пазари;
и) други институционални инвеститори.
2. големи предприятия, които отговарят поне на две от следните условия:
а) балансово число - най-малко левовата равностойност на 20 000 000 евро;
б) чист оборот - най-малко левовата равностойност на 40 000 000 евро;
в) собствени средства - най-малко левовата равностойност на 2 000 000 евро.
3. национални и регионални органи на държавната власт, държавни органи, които участват в управлението на държавния дълг, централни банки, международни и наднационални институции като Световната банка, Международният валутен фонд, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и други подобни международни организации.
4. други институционални инвеститори, чиято основна дейност е инвестиране във финансови инструменти, включително лица, които извършват секюритизация на активи или други финансови транзакции.
II. Клиенти, които могат да бъдат смятани по тяхно искане за професионални клиенти, ако отговарят на най-малко на два от следните идентификационни критерии:
1. през последната година лицето да е сключвало средно за тримесечие по 10 сделки със значителен обем на съответен пазар;
2. стойността на инвестиционния портфейл на лицето, който включва финансови инструменти и парични депозити, да е повече от левовата равностойност на 500 000 евро;
3. лицето да работи или да е работило във финансовия сектор не по-малко от една година на длъжност, която изисква познания относно съответните сделки или услуги.
За да могат клиентите по т. II да бъдат третирани като професионални клиенти, следва да се спази следната процедура:
1. клиентите следва да поискат писмено пред Банката да бъдат третирани като професионални клиенти за всички инвестиционни услуги или сделки;
2. Банката е длъжна да предупреди в писмен вид клиента, че той няма да се ползва от съответната защита при предоставянето на услуги и извършването на дейности, както и от правото да бъде компенсиран от Фонда за компенсиране на инвеститорите във финансови инструменти;
3. клиентът следва да декларира, че е уведомен за последиците по предходната точка;
4. преди да вземе решение дали клиентът да бъде третиран като професионален клиент, Банката трябва да предприеме необходимите действия, за да е сигурна, че клиентът отговаря на изискванията на идентификационните критерии, посочени в т II, 1.
Приемлива насрещна страна – това е професионален клиент, който е активен във финансовия сектор и за който се счита, че притежава необходимият опит, за да взема инвестиционни решения, въз основа на неговия корпоративен профил. Именно поради тези причини това е категорията, която се ползва с най-ниско ниво на защита, съгласно ЗПФИ.
Непрофесионален клиент е клиент, който не отговаря на изискванията за професионален клиент. Тази група клиенти се ползва с най-високо ниво на защита, съгласно действащото законодателство.
Промяна в категоризация на клиент може да се извърши по негово искане или по преценка на Банката. Промяната може да бъде с оглед даване на по-голяма защита (opting-down) или по-малка защита(opting-up) на клиента. Банката има право на преценка и може да откаже промяна на категоризацията, въз основа на своя опит и данните за клиента, с които разполага. Отказът ще има за цел да защити интереса на клиента, отчитайки политиката на банката за работа с отделните категории клиенти.
